Лято
Полегнал зад бара на следобеда,
все още полубуден - залезът
протяга се и се прозява с ранните пияници…
Класически бохем: започва с маргарита,
японско утро с джин е после по програма…
Докато вие се целувате - на него
предстои му работа…
С надежда едрогърда да залъже слънцето.
Дано заспи!
Че ласките му изкривиха до гримаса
усмивката на делника…
С целувка луната да събуди - с намек
за нови видео игри,
еротично-съблазнителни, останали
без мерки и без дрехи…
До оня миг, във който
блусът на вълните закрещи
с разгонените си октави,
че не му достига близост…
Зад килнатата козирка на нищото -
ще се оттегли залезът, за да поспи,
а освободен от нощните си демони -
на брега ще дойде изгревът…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
