Лятото се приближава.
Носи в шепи раковини.
Бронзово ме оцветява.
А очите му са сини,
дръзко шепнат ми: "Обичай!
Разтвори се в мене цяла!
Ти си моето момиче,
праскова, за мен узряла.
Прегърни ме с всички сили.
Заблести - със мен щастлива.
Прошепни ми думи мили.
Днес съм тук... но си отивам
не след дълго. Надалече.
Затова сега ме искай.
Всяка августовска вечер
залезът морето плиска
и остава малко време
с юлска страст да те обичам...
Затова бъди със мене,
маргаритено момиче!"
© Нина Чилиянска Всички права запазени