Jun 24, 2015, 7:47 PM

Лято I

  Poetry » Other
541 0 0

Лятото се приближава.

Носи в шепи раковини.

Бронзово ме оцветява.

А очите му са сини,

 

дръзко шепнат ми: "Обичай!

Разтвори се  в мене цяла!

Ти си моето момиче,

праскова, за мен узряла.

 

Прегърни ме с всички сили.

Заблести - със мен щастлива.

Прошепни ми думи мили.

Днес съм тук... но си отивам

 

не след дълго. Надалече.

Затова сега ме искай.

Всяка августовска вечер

залезът морето плиска

 

и остава малко време 

с юлска страст да те обичам...

Затова бъди със мене,

маргаритено момиче!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...