Лятото се приближава.

Носи в шепи раковини.

Бронзово ме оцветява.

А очите му са сини,

дръзко шепнат ми: "Обичай!

Разтвори се  в мене цяла!

Ти си моето момиче,

праскова, за мен узряла.

Прегърни ме с всички сили.

Заблести - със мен щастлива.

Прошепни ми думи мили.

Днес съм тук... но си отивам

не след дълго. Надалече.

Затова сега ме искай.

Всяка августовска вечер

залезът морето плиска

и остава малко време 

с юлска страст да те обичам...

Затова бъди със мене,

маргаритено момиче!"