Лято посред зима
Зимен ден, съвсем обикновен...
последвал разговор, а после среща.
Зимен ден и толкова студен...
а чувствах се така горещо!
Кафе, а след това разходка в парка
сред красотата от натрупалия сняг.
Под клоните, огънати във арка –
със тебе се разхождам пак...
Двама! Хванати ръка в ръка –
по тялото ми сякаш ток минава.
И всяка стъпчица топи снега
и още по-горещо взе да става!
Така е винаги, когато съм до теб,
благодаря на Бога, че те има!
Дори светът да е скован от лед,
със тебе ми е лято посред зима!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Уорендър Всички права запазени
