Нормално лято? Има ли такова?
О, всяко по е лудо от преди.
Морето го настига пак, отново,
порасло в изгрев с розови следи.
Щастливо, неочаквано, свободно,
красиво и с божествен аромат,
обичащо, по детски благородно,
прегръща ме – възторжен необят.
© Милена Френкева Всички права запазени