лятото
забелязах аз фин силует -
със съвършените пропорции,
така идеален наглед...
нощта беше ясна
ефирът опиваше
една мисъл бясна
ума ми промиваше
пристъпях аз като насън
и вперих див поглед нагоре;
тя май видя, че съм вън
или пък така ми се стори?..
май бях сериозно пиян
но пък си заслужава:
помахах и с поглед засмян.
нека каквото ще става.
зад осветените прозорци
седях на лунна светлина,
потънал в пламенни емоции,
загледан в някаква жена.
събудих се на сутринта,
миришеше още на лято,
на жега и на самота.
до мен не лежеше жената.
другият вариант е: първите три строфи изчезват, а останалите се подреждат така:
зад осветените прозорци
седях на лунна светлина,
потънал в пламенни емоции,
загледан в някаква жена.
май бях сериозно пиян
но пък си заслужава:
помахах и с поглед засмян.
нека каквото ще става.
събудих се на сутринта,
миришеше още на лято,
на жега и на самота.
до мен не лежеше жената.
Помогнете ми, моля! :) :) :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фредерик Всички права запазени