Jan 21, 2006, 11:51 AM

лятото

  Poetry
1.2K 0 2
зад осветените прозорци
забелязах аз фин силует -
със съвършените пропорции,
така идеален наглед...

нощта беше ясна
ефирът опиваше
една мисъл бясна
ума ми промиваше

пристъпях аз като насън
и вперих див поглед нагоре;
тя май видя, че съм вън
или пък така ми се стори?..

май бях сериозно пиян
но пък си заслужава:
помахах и с поглед засмян.
нека каквото ще става.

зад осветените прозорци
седях на лунна светлина,
потънал в пламенни емоции,
загледан в някаква жена.

събудих се на сутринта,
миришеше още на лято,
на жега и на самота.
до мен не лежеше жената.



другият вариант е: първите три строфи изчезват, а останалите се подреждат така:

зад осветените прозорци
седях на лунна светлина,
потънал в пламенни емоции,
загледан в някаква жена.

май бях сериозно пиян
но пък си заслужава:
помахах и с поглед засмян.
нека каквото ще става.

събудих се на сутринта,
миришеше още на лято,
на жега и на самота.
до мен не лежеше жената.

Помогнете ми, моля! :) :) :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фредерик All rights reserved.

Comments

Comments

  • а аз харесвам повече вторият... но .. ох, не знам.
  • тая двойка като "и двата варианта ******" ли да приемам?

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...