Jan 21, 2006, 11:51 AM

лятото

  Poetry
1.2K 0 2
зад осветените прозорци
забелязах аз фин силует -
със съвършените пропорции,
така идеален наглед...

нощта беше ясна
ефирът опиваше
една мисъл бясна
ума ми промиваше

пристъпях аз като насън
и вперих див поглед нагоре;
тя май видя, че съм вън
или пък така ми се стори?..

май бях сериозно пиян
но пък си заслужава:
помахах и с поглед засмян.
нека каквото ще става.

зад осветените прозорци
седях на лунна светлина,
потънал в пламенни емоции,
загледан в някаква жена.

събудих се на сутринта,
миришеше още на лято,
на жега и на самота.
до мен не лежеше жената.



другият вариант е: първите три строфи изчезват, а останалите се подреждат така:

зад осветените прозорци
седях на лунна светлина,
потънал в пламенни емоции,
загледан в някаква жена.

май бях сериозно пиян
но пък си заслужава:
помахах и с поглед засмян.
нека каквото ще става.

събудих се на сутринта,
миришеше още на лято,
на жега и на самота.
до мен не лежеше жената.

Помогнете ми, моля! :) :) :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фредерик All rights reserved.

Comments

Comments

  • а аз харесвам повече вторият... но .. ох, не знам.
  • тая двойка като "и двата варианта ******" ли да приемам?

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....