Лятото...
Морето като котка предпазливо
лениво се изтяга край брега.
Лятото полека си отива...
и пропълзява есенна тъга.
Просветват раковините свенливо.
Вълните разпиляват грива бяла.
Лятото полека си отива...
целунало Морето на раздяла.
Въздишка мрежите рибарски свива.
Небето над водата ляга ниско.
Лятото полека си отива...
изпратено от гларусите с писък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
