Лятото вилня и си отиде
Свърши лятото. Свърши. И жените са всички оклюмани.
През площада на пръсти минава кварталният луд.
Ветровете нахлуват – сякаш орди настръхнали кумани.
А рибарите теглят гриба с триста кила паламуд.
А над тях триста гларуса – като пръснати Ботеви четници,
грачат грозно, зловещо – сякаш свършва самият живот.
Във разбитото барче на плажа тършуват несретници,
от които вони на мастика и кисела пот.
Под неона в дъжда таксиджиите дремят, посърнали.
Две ченгета оглеждат, явно крадено нейде, порше.
Под прогнилите лодки, гръб на мокрия пясък обърнали,
ще се скрия и аз с неизменното свое шише.
Мокри псета в дъжда – от стопаните свои изритани,
със кварталния луд гръб о гръб ще се топлим в студа.
И до другото лято като черни, прегърбени питанки
ще се чудим дали живи хора ще срещнем в града.
И понеже последното слънчице своите ласки изсипа ми,
и преди да умре, листопадът наплете ми шал,
подарявам на всекиго малко парченце от припека –
това толкова топло ноемврийско парченце печал.
_______________________________________________
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
