Мълчаливо
Каквото имах.
Свърши.
Край.
Назад е късно да поглеждам.
Мирише утрото на чай,
но нямам захар.
И надежда.
До лудост тихото ехти,
по коридорите се свлича.
Мълчанието пише стих.
Мълчанието казва
всичко.
Не стават римите за дом,
ранени, мислите се нищят.
Гласът ми се превръща в стон.
Не казвам нищо. Нямам нищо.
Не ме съдѝ, че нямам хъс,
и че от хóрата се крия.
Посочиш ли ме смело с пръст,
възможно е да ме убиеш.
До лудост мислите ехтят
и ехото им става буря.
Ако веднъж ги изкрещя,
навярно в тях ще се изгубя.
Не ме съдѝ, защото аз
не искам вече да обичам.
Мълча за теб. Мълча за нас.
Мълчанието казва всичко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
