6.09.2021 г., 21:23 ч.  

Мълчаливо 

  Поезия
514 7 20

Каквото имах.
Свърши.

Край.

Назад е късно да поглеждам.

Мирише утрото на чай,

но нямам захар.

И надежда.

 

До лудост тихото ехти,

по коридорите се свлича.

Мълчанието пише стих.

Мълчанието казва

всичко.

 

Не стават римите за дом,

ранени, мислите се нищят.

Гласът ми се превръща в стон.

Не казвам нищо. Нямам нищо.

 

Не ме съдѝ, че нямам хъс,

и че от хóрата се крия.

Посочиш ли ме смело с пръст,

възможно е да ме убиеш.

 

До лудост мислите ехтят

и ехото им става буря.

Ако веднъж ги изкрещя,

навярно в тях ще се изгубя.

 

Не ме съдѝ, защото аз

не искам вече да обичам.

Мълча за теб. Мълча за нас.

Мълчанието казва всичко.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??