Мълчаливо
Каквото имах.
Свърши.
Край.
Назад е късно да поглеждам.
Мирише утрото на чай,
но нямам захар.
И надежда.
До лудост тихото ехти,
по коридорите се свлича.
Мълчанието пише стих.
Мълчанието казва
всичко.
Не стават римите за дом,
ранени, мислите се нищят.
Гласът ми се превръща в стон.
Не казвам нищо. Нямам нищо.
Не ме съдѝ, че нямам хъс,
и че от хóрата се крия.
Посочиш ли ме смело с пръст,
възможно е да ме убиеш.
До лудост мислите ехтят
и ехото им става буря.
Ако веднъж ги изкрещя,
навярно в тях ще се изгубя.
Не ме съдѝ, защото аз
не искам вече да обичам.
Мълча за теб. Мълча за нас.
Мълчанието казва всичко.
© Деница Гарелова All rights reserved.
