Izida (Еклектика) Izida (Еклектика)
2 66
9.06.2010 г., 10:06

Лъч светлина

1.2K 0 1


Дойде при мен със края на деня.
Помилва лицето ми,
прошепна ми алени думи,
а после докосна със устни душата ми.

 Ах, тази целувка, тази мечта.
Целувка, дарила ми лъч светлина.
Къде да я скрия и как да я спра,
 не искам да отлита навън със нощта...

Целувай ме още, докосвай, гали...
Целувай навсякъде, без капчица милост към мойте сълзи.
Аз плача от болка, от сладка тъга -
знам, ще си отидеш с настъпването на деня...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еклектика Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Яким (Яким Дянков)
    Яким (Яким Дянков)
    Щом сладка е тъгата - приеми я
    и в топъл спомен-стих я превърни,
    за да се връща - слънчев лъч при тебе,
    когато ти е тъмно и боли.
    п.п. Последният ред можеш да го напишеш и още по-добре

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0