Дойде при мен със края на деня.
Помилва лицето ми,
прошепна ми алени думи,
а после докосна със устни душата ми.
Ах, тази целувка, тази мечта.
Целувка, дарила ми лъч светлина.
Къде да я скрия и как да я спра,
не искам да отлита навън със нощта...
Целувай ме още, докосвай, гали...
Целувай навсякъде, без капчица милост към мойте сълзи.
Аз плача от болка, от сладка тъга -
знам, ще си отидеш с настъпването на деня...
© Еклектика Всички права запазени
и в топъл спомен-стих я превърни,
за да се връща - слънчев лъч при тебе,
когато ти е тъмно и боли.
п.п. Последният ред можеш да го напишеш и още по-добре