9 июн. 2010 г., 10:06

Лъч светлина

1.1K 0 1


Дойде при мен със края на деня.
Помилва лицето ми,
прошепна ми алени думи,
а после докосна със устни душата ми.

 Ах, тази целувка, тази мечта.
Целувка, дарила ми лъч светлина.
Къде да я скрия и как да я спра,
 не искам да отлита навън със нощта...

Целувай ме още, докосвай, гали...
Целувай навсякъде, без капчица милост към мойте сълзи.
Аз плача от болка, от сладка тъга -
знам, ще си отидеш с настъпването на деня...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еклектика Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Щом сладка е тъгата - приеми я
    и в топъл спомен-стих я превърни,
    за да се връща - слънчев лъч при тебе,
    когато ти е тъмно и боли.
    п.п. Последният ред можеш да го напишеш и още по-добре

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...