9 июн. 2010 г., 10:06

Лъч светлина

1.2K 0 1


Дойде при мен със края на деня.
Помилва лицето ми,
прошепна ми алени думи,
а после докосна със устни душата ми.

 Ах, тази целувка, тази мечта.
Целувка, дарила ми лъч светлина.
Къде да я скрия и как да я спра,
 не искам да отлита навън със нощта...

Целувай ме още, докосвай, гали...
Целувай навсякъде, без капчица милост към мойте сълзи.
Аз плача от болка, от сладка тъга -
знам, ще си отидеш с настъпването на деня...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еклектика Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Щом сладка е тъгата - приеми я
    и в топъл спомен-стих я превърни,
    за да се връща - слънчев лъч при тебе,
    когато ти е тъмно и боли.
    п.п. Последният ред можеш да го напишеш и още по-добре

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....