edelvais (Анна Попова)
119 1168
1.07.2008 г., 6:55 ч.

Лъчиста утрин 

  Поезия » Пейзажна
691 0 4
 

Мракът бавно се стопява

и неусетно хоризонтът избледнява.

Слънцето разпуска лъчите си, нежни и топли,

и от това душата ми изпитва нови вопли.

 

О, слънце мое, живително,

поглеждам те аз въпросително

и по лъчите ти искам аз да разгадая

дали денят ще е ползотворен за мен

и какъв ще му бъде краят!

 

Човек сам е решил, че

денят по сутринта се познава! 

Но дали и природата

на този закон се подчинява?

 

Днес е утрин -

свежа и чиста.

И душата ми в такава утрин

е като нея - лъчиста!

 

 

© Анна Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??