Лъчиста утрин
Мракът бавно се стопява
и неусетно хоризонтът избледнява.
Слънцето разпуска лъчите си, нежни и топли,
и от това душата ми изпитва нови вопли.
О, слънце мое, живително,
поглеждам те аз въпросително
и по лъчите ти искам аз да разгадая
дали денят ще е ползотворен за мен
и какъв ще му бъде краят!
Човек сам е решил, че
денят по сутринта се познава!
Но дали и природата
на този закон се подчинява?
Днес е утрин -
свежа и чиста.
И душата ми в такава утрин
е като нея - лъчиста!
© Анна Попова All rights reserved.
