26.11.2019 г., 13:11

Лъх от твоята наслада

964 0 0

Лъх, от твоята наслада.
Прави ме щаслив.
Нека бъдем двама,
в тоз живот красив!

Като кехлибар ронлива.
Като лунен прах блестиш.
Искам, да правя те щаслива,
и ярко да блестиш!

Ненадейната ни среща,
спомен в мен пробужда.
За целувка, от огън по гореща.
Страст е само нужна!

Допри глава на мойта гръд.
Чуй, как бие влюбено сърце,
и изгаря всяка моя плът,
За твоето сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никалас Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...