Лъжа
Л Ъ Ж А
Като дъжд в душата ти попиват
думите, запратени от мен.
Сърцето ти те трябва да разбият,
а всъщност аз съм наранен.
И мразя те и ненавиждам... и тъжа.
И губя се във спомени - мечти.
Ранява и убива ме една лъжа,
а болката отвътре ме гори.
Упорит съм да убия и последното
останало от нашата любов.
За да не може никой, даже времето
да я превърне в нечий порив нов.
Защото прежната любов - сега омраза е.
Тя смазва ме, побърква ме, горчи.
И не защото просто - мразя те.
.................................
Усещаш ли?... За тебе още ме боли!
.ХІ.2007 год.
гр. Айтос
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Петков Всички права запазени
Нали ? 
