6.10.2008 г., 11:47

Лъжа

1.8K 0 7

        

  Л Ъ Ж А

 

Като дъжд в душата ти попиват
думите, запратени от мен.
Сърцето ти те трябва да разбият,
а всъщност аз съм наранен.

 

И мразя те и ненавиждам... и тъжа.
И губя се във спомени - мечти.
Ранява и убива ме една лъжа,
а болката отвътре ме гори.

 

Упорит съм да убия и последното
останало от нашата любов.
За да не може никой, даже времето
да я превърне в нечий порив нов.

 

Защото прежната любов - сега омраза е.
Тя смазва ме, побърква ме, горчи.
И не защото просто - мразя те.
.................................
Усещаш ли?... За тебе още ме боли!


.ХІ.2007 год.
гр. Айтос

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Приятел! Този стих е много силен и страхотен! Вулканичен си!
  • Някои твърдят,че Любовта и Омразата вървят ръка за ръка...Аз не съм съгласна обаче и мисля,че ти също не би бил Нали ?
  • "Упорит съм да убия и последното
    останало от нашата любов.
    За да не може никой, даже времето
    да я превърне в нечий порив нов."
    Чиста проба любов си е това! Разкошно си го написал!
  • Това е един чудесен стих, който остава задълго в сърцето. Лъжата е начин да намразиш дори себе си...чудесно е! Поздрави!
  • Страхотно!Поздрав!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...