Лъжа...
Обичам те! Ми каза.
Така, както никой до сега!
Чувствам се освободена, окрилена.
При теб намерих духовна красота,
човешка доброта.
Намерих в твоето лице моминската мечта:
Да реализирам себе си като жена.
Обичам те, ми каза - каква лъжа!
След миг друг мъж очите просълзи.
Току-що изречените думи забрави.
Сърце за друг копнеж ти трепна,
за други чувства съжали.
За неосъществени с друг мечти.
И питам се сега: коя си ти?
Хетера страстна? Жулиета?
Фаталната жена?
И трябва ли да вярвам на твоите слова?
Защо играеш си с мен? Кой вятър те довя?
Кому е нужна тя? На твоето самочувствие?
На твоята суета, на изпепелената душа?
Кажи!!!... Отговора сама си потърси.
Но повече не ме лъжи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Митов Всички права запазени
