Лъжа...
Обичам те! Ми каза.
Така, както никой до сега!
Чувствам се освободена, окрилена.
При теб намерих духовна красота,
човешка доброта.
Намерих в твоето лице моминската мечта:
Да реализирам себе си като жена.
Обичам те, ми каза - каква лъжа!
След миг друг мъж очите просълзи.
Току-що изречените думи забрави.
Сърце за друг копнеж ти трепна,
за други чувства съжали.
За неосъществени с друг мечти.
И питам се сега: коя си ти?
Хетера страстна? Жулиета?
Фаталната жена?
И трябва ли да вярвам на твоите слова?
Защо играеш си с мен? Кой вятър те довя?
Кому е нужна тя? На твоето самочувствие?
На твоята суета, на изпепелената душа?
Кажи!!!... Отговора сама си потърси.
Но повече не ме лъжи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Митов Все права защищены
