24 feb 2009, 12:50

Лъжа... 

  Poesía
644 0 2
 

Обичам те! Ми каза.

Така, както никой до сега!

Чувствам се освободена, окрилена.

При теб намерих духовна красота,

човешка доброта.

Намерих в твоето лице моминската мечта:

Да реализирам себе си като жена.

 

Обичам те, ми каза - каква лъжа!

След миг друг мъж очите просълзи.

Току-що изречените думи забрави.

Сърце за друг копнеж ти трепна,

за други чувства съжали.

За неосъществени с друг мечти.

 

И питам се сега: коя си ти?

Хетера страстна? Жулиета?

Фаталната жена?

И трябва ли да вярвам на твоите слова?

Защо играеш си с мен? Кой вятър те довя?

Кому е нужна тя? На твоето самочувствие?

На твоята суета, на изпепелената душа?

Кажи!!!... Отговора сама си потърси.

Но повече не ме лъжи!

© Димитър Митов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??