Лъжа
812
0
1
Лъжа
Дали не беше грешка, аз не зная.
Защо ли звъннах. Пак не ме разбра.
И сигурно ще трябва да приема най-накрая,
че всичко свърши между нас сега.
Излъгах се! Помислих, че ще бъдеш искрен...
А всъщност, както винаги мълча.
Изказах всичко от душата си,
ала не вярвам, че ти ме слуша и го проумя.
Набързо, със досада промърмори нещо,
за да успокоиш ме, но не това очаквах аз от теб,
а да ме разбереш.Оставих ти до петък време,
но знам, че няма смисъл - отново ще мълчиш.
Дали не беше грешка, аз не зная.
Защо ли звъннах. Пак не ме разбра.
И сигурно ще трябва да приема най-накрая,
че всичко свърши между нас сега.
Излъгах се! Помислих, че ще бъдеш искрен...
А всъщност, както винаги мълча.
Изказах всичко от душата си,
ала не вярвам, че ти ме слуша и го проумя.
Набързо, със досада промърмори нещо,
за да успокоиш ме, но не това очаквах аз от теб,
а да ме разбереш.Оставих ти до петък време,
но знам, че няма смисъл - отново ще мълчиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
