Лъжа
Вървя по пътя аз бездомна,
забравила за красотата на деня,
таз среща с болката, лъжата,
кара ме да бягам от действителността.
В действителното време дебне празнотата,
отнема силата на приказния свят,
оковава ме с оковите на самотата,
със срещите с хората без път.
Замаяна от приказки лъжливи,
объркана от раните в студа,
превърнах се в илюзия студена,
и скрих аз свойта красота
под маската на безразличие,
невежество слято с глупостта.
Така излъгах своята душа,
попаднах в капан на двойната игра,
разбих аз моето сърце,
и накарах друг да плаща за чужди грехове.
30.10.2006 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АСЕТО Всички права запазени
