Вървя по пътя аз бездомна,
забравила за красотата на деня,
таз среща с болката, лъжата,
кара ме да бягам от действителността.
В действителното време дебне празнотата,
отнема силата на приказния свят,
оковава ме с оковите на самотата,
със срещите с хората без път.
Замаяна от приказки лъжливи,
объркана от раните в студа,
превърнах се в илюзия студена,
и скрих аз свойта красота ...