tonita75 (Теодорина Аначкова)
29 29
7.11.2011 г., 9:12 ч.

Лъжа 

  Поезия » Любовна
814 0 7

Ще напиша този ред

за него, теб и мене.

И макар да е отпред,

аз вечно нямам време.

 

Измести го една любов.

Направи го на нищо.

Бленува пак да бъде нов

наяве, а не скришно.

 

Сутрин ми се сърди,

вечер дълго ми прощава.

Нощем все ме съди,

но уютно пак ми става.

 

Прости ми, ако можеш,

понякога ще те отричам.

Той е с мен, откакто дишам

и научи ме да те обичам.

 

Ех, животе мой, сиротен!

Такава е съдбата ти жестока.

Да бъдеш силен и смирен,

Когато лъжа, че без тебе мога.

© Теодорина Аначкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??