Лъжа
Ще напиша този ред
за него, теб и мене.
И макар да е отпред,
аз вечно нямам време.
Измести го една любов.
Направи го на нищо.
Бленува пак да бъде нов
наяве, а не скришно.
Сутрин ми се сърди,
вечер дълго ми прощава.
Нощем все ме съди,
но уютно пак ми става.
Прости ми, ако можеш,
понякога ще те отричам.
Той е с мен, откакто дишам
и научи ме да те обичам.
Ех, животе мой, сиротен!
Такава е съдбата ти жестока.
Да бъдеш силен и смирен,
Когато лъжа, че без тебе мога.
© Теодорина Аначкова All rights reserved.
