tonita75 (Теодорина Аначкова)
29 29
Nov 7, 2011, 9:12 AM

Лъжа 

  Poetry » Love
813 0 7

Ще напиша този ред

за него, теб и мене.

И макар да е отпред,

аз вечно нямам време.

 

Измести го една любов.

Направи го на нищо.

Бленува пак да бъде нов

наяве, а не скришно.

 

Сутрин ми се сърди,

вечер дълго ми прощава.

Нощем все ме съди,

но уютно пак ми става.

 

Прости ми, ако можеш,

понякога ще те отричам.

Той е с мен, откакто дишам

и научи ме да те обичам.

 

Ех, животе мой, сиротен!

Такава е съдбата ти жестока.

Да бъдеш силен и смирен,

Когато лъжа, че без тебе мога.

© Теодорина Аначкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??