14.03.2021 г., 7:46

Лъжа

671 0 0

Пълни улици,

хора и суета,

глухи писъци, 

на фалшиви сърца.

 

Ходят бягайки,

търсят своето аз,

крият истини,

все крещейки без глас.

 

Предразсъдъци,

в ослепени очи,

някой друг съм аз,

някой друг ти не си.

 

Славолюбие,

търсят празни души, 

ти тщеславие,

моят свят забрави.

 

Лекомислие,

малък дамски каприз,

пустословие,

сякаш днес е девиз.

 

Чакай поспри,

чакай стани,

я се огледай,

това не си ти.

 

Виж нямаш сянка,

виж нямаш лице,

ти даже не знаеш,

какво е синьо небе.

 

Търсиш истини,

има само една,

че животът ти,

бил е крехка лъжа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...