Лъжата
Лъжата програмирана е в гените.
В животните нарича се мимикрия.
А в тъмна нощ предметите са сенки -
не дават в същността им да проникнем.
И хората характера прикриват
и слагат маски - с външност, с поведение...
Че случва се от толкоз много криене
да заблудят със маските и себе си!
Човекът непрестанно лъже себе си
от всички твари най-добре успява.
Живее в свят - човешкото погребал -
на всички хора, че е друг внушава!
Залъгва себе си, че е безсмъртен,
че млад е и големи са мечтите!
Че може всички пречки да изкърти
и с него да се завъртят звездите...
А после...
се залъгва, че е беден,
че е нещастен, някой му е длъжен!
Че всички са напред, а той - последен -
оплаква се, мърмори, лъже, лъже!
Прикрива се, когато е нещастен,
и пие алкохол, за да е силен!
Прикрива се, да не показва щастие,
за да не би съседът да завиди!
Когато слаб е - става арогантен -
и пъчи се, бие се в гърдите.
Щом мрази пък - се прави на галантен,
и вярва - обожават го жените!
Но... уморен и изтощен до смазване,
се пита - кой съм аз, защо, къде съм?
Но жалко. Няма нищо тук за казване -
изгубва се
зад тъмната завеса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
