Jackie151
99 резултата
Прозорците са тъмни през деня –
навярно светлината са поели...
Един от тях поражда тишина,
от нея вае своите къдели.
Там чака Той изровил твоя лик, ...
навярно светлината са поели...
Един от тях поражда тишина,
от нея вае своите къдели.
Там чака Той изровил твоя лик, ...
95
2
12
Тя ходеше премръзнала от нямане
за образа на мъж, пленил сърцето.
Бездънна бе душата – като ямата,
в която дълго търсеше ръцете му.
А спомена – поизбледнял и прашен, ...
за образа на мъж, пленил сърцето.
Бездънна бе душата – като ямата,
в която дълго търсеше ръцете му.
А спомена – поизбледнял и прашен, ...
152
4
17
Потъват в мрак душите, където злоба спи,
представят гордост дръзка, незнание, безчинства.
Отхвърлят те закона и кой ще ги търпи –
Небесното възмездие ще сее вечни истини.
С отровните си устни те бълват куп лъжи ...
представят гордост дръзка, незнание, безчинства.
Отхвърлят те закона и кой ще ги търпи –
Небесното възмездие ще сее вечни истини.
С отровните си устни те бълват куп лъжи ...
127
2
8
Обитаваме място, което наричаме Свят
Оцеляваме трудно, Живота приели за даденост.
Неизменно си мислим – Светът е до болка познат,
но изучен така – от повърхностни истини – крадени.
А дали е така, щом се втурнем в потока Живот? ...
Оцеляваме трудно, Живота приели за даденост.
Неизменно си мислим – Светът е до болка познат,
но изучен така – от повърхностни истини – крадени.
А дали е така, щом се втурнем в потока Живот? ...
111
4
4
Всеки ден е сцена театрална.
Всеки носи собствени декори,
и повлича в орис карнавална
набелязаните си актьори.
Слагаме си маски и орисани ...
Всеки носи собствени декори,
и повлича в орис карнавална
набелязаните си актьори.
Слагаме си маски и орисани ...
203
8
27
Пристъпваме в познатите пътеки,
а ден след ден еднакви са за нас.
И неусетно бързо те изтекоха -
без цвят, без мирис, тихо и без глас.
Но всеки ден е кръстопът небесен, ...
а ден след ден еднакви са за нас.
И неусетно бързо те изтекоха -
без цвят, без мирис, тихо и без глас.
Но всеки ден е кръстопът небесен, ...
209
6
16
Изчезва чистата любов
в последното хилядолетие.
За разпри всеки е готов,
добрите думи са с... билети!
По-рядко думи топли днес ...
в последното хилядолетие.
За разпри всеки е готов,
добрите думи са с... билети!
По-рядко думи топли днес ...
435
10
50
Ти се промъкна съвсем ненадейно в живота ми.
Ти ме изпълни с мечти за пътеки скалисти.
Пусто ми беше, а ти със страстта на самотника
дните суетни със своята нежност осмисли.
Ти ми остави една недопята мелодия. ...
Ти ме изпълни с мечти за пътеки скалисти.
Пусто ми беше, а ти със страстта на самотника
дните суетни със своята нежност осмисли.
Ти ми остави една недопята мелодия. ...
444
11
16
Как искам да съм птица – да летя!
Усещам, че в съня си съм го правила...
Че птицата е толкоз дръзка. Тя
от гравитация се е избавила!
Ако съм птица с огнени крила ...
Усещам, че в съня си съм го правила...
Че птицата е толкоз дръзка. Тя
от гравитация се е избавила!
Ако съм птица с огнени крила ...
593
13
25
Хазартен ли съм - никой не ме пита.
И всички ме познават като крал.
Изпитва завист цялата ми свита -
за начинът, по който съм живял.
В казиното аз всичко ще заложа. ...
И всички ме познават като крал.
Изпитва завист цялата ми свита -
за начинът, по който съм живял.
В казиното аз всичко ще заложа. ...
829
13
27
Отново се озъртаме в оазиси
Безкрайни багри в бреговете буйстват
Искрите истински не са изгаснали
Часовници чертаят чисти чувства
Акации акрилни си намятаме ...
Безкрайни багри в бреговете буйстват
Искрите истински не са изгаснали
Часовници чертаят чисти чувства
Акации акрилни си намятаме ...
1131
17
45
Уший си дреха. Аз ще ти помогна.
Уший си рокля – вечна и мечтана.
Ще те науча, вярвам че ще можеш
да сътвориш сънуваните блянове.
Вземи си плат от брезови корици, ...
Уший си рокля – вечна и мечтана.
Ще те науча, вярвам че ще можеш
да сътвориш сънуваните блянове.
Вземи си плат от брезови корици, ...
476
16
26
Даваш му хляб, а те мисли за враг,
мисли какво ще поискаш в замяна.
Ходи си сам – като вълк единак,
само че сам си попада в капана.
Чуди се – как се е хванал в капан, ...
мисли какво ще поискаш в замяна.
Ходи си сам – като вълк единак,
само че сам си попада в капана.
Чуди се – как се е хванал в капан, ...
1053
11
28
Понякога денят ме тегли –
в прозореца валят дървета –
и обещава всичко негово
от мен да бъде възприето.
Тогава тялото ми тръпне ...
в прозореца валят дървета –
и обещава всичко негово
от мен да бъде възприето.
Тогава тялото ми тръпне ...
799
13
39
Пълзя назад към сянката си аз
в ръба на светлината разредена.
В морето на дълбокия ми мраз
от моите порутени съмнения.
Врагът е вътре, вътре в мен, тежи. ...
в ръба на светлината разредена.
В морето на дълбокия ми мраз
от моите порутени съмнения.
Врагът е вътре, вътре в мен, тежи. ...
813
13
30
Не мога своя блян да изрека,
когато ме докосва твойта същност.
Емоциите – бликнала река,
не искам вече да остана същата.
Не мога да опиша радостта, ...
когато ме докосва твойта същност.
Емоциите – бликнала река,
не искам вече да остана същата.
Не мога да опиша радостта, ...
1667
20
72
Стани с часа на новия си изгрев.
Поемай всеки дъх на светлината.
Кошмарите, проблемите изригват,
но ти ги прехвърли на необята.
И призраците хвърляй зад гърба си, ...
Поемай всеки дъх на светлината.
Кошмарите, проблемите изригват,
но ти ги прехвърли на необята.
И призраците хвърляй зад гърба си, ...
787
13
21
на Geminy в мен
Винаги бягам от някого.
Винаги бягам от нещо.
Тъмни алеи тежаха ми.
Бягам от светли надежди. ...
Винаги бягам от някого.
Винаги бягам от нещо.
Тъмни алеи тежаха ми.
Бягам от светли надежди. ...
660
11
33
Посвещаввам на всички поети
които пишат неразбираемо.
Порасна ми брада, оплешивях,
като разбрах за първата награда.
До мен се сви библеският монах, ...
които пишат неразбираемо.
Порасна ми брада, оплешивях,
като разбрах за първата награда.
До мен се сви библеският монах, ...
1166
11
44
На дъното на призрачната стая
се разгоря утаечно съмнение.
Гори ме път – самотен до нехаене,
и скри – внезапно търсено - знамение.
Един безлик портрет, опръскан с вино, ...
се разгоря утаечно съмнение.
Гори ме път – самотен до нехаене,
и скри – внезапно търсено - знамение.
Един безлик портрет, опръскан с вино, ...
1471
10
28
Прости ми, Господи,
не се научих,
че минус пет плюс пет - ни дава нула...
А нулата – загадка!
Много учени ...
не се научих,
че минус пет плюс пет - ни дава нула...
А нулата – загадка!
Много учени ...
551
7
17
Прости ми, Господи! В живот нелесен
съзирах трудно смисъла, прости ми!
Аз исках да избегна тъжни есени
и да не ми се случат люти зими.
Аз исках само пролети и лято ...
съзирах трудно смисъла, прости ми!
Аз исках да избегна тъжни есени
и да не ми се случат люти зими.
Аз исках само пролети и лято ...
610
16
24
Земята ще те търси – само тя,
когато губиш себе си в премеждия.
Остават шепа есенни листа...
Земята ще ти донесе надеждата.
Земята ще те помни – само тя, ...
когато губиш себе си в премеждия.
Остават шепа есенни листа...
Земята ще ти донесе надеждата.
Земята ще те помни – само тя, ...
674
14
31
Заключени на тежкото с печата
на някакъв отрязък – холограма -
очакваме поредното зачатие
да ни предложи страстната си драма.
На дъното на чашата ли всичкото ...
на някакъв отрязък – холограма -
очакваме поредното зачатие
да ни предложи страстната си драма.
На дъното на чашата ли всичкото ...
1256
12
31
Аз копие съм, ставам огледало
на хорската любов и на омраза,
че чувствата са вино отлежало
на пагубния гняв и на екстаза.
* * * ...
на хорската любов и на омраза,
че чувствата са вино отлежало
на пагубния гняв и на екстаза.
* * * ...
1566
15
27
Снегът се стеле. Сутрин се събуждам
съвсем сама със стъпки на сърна.
Смутени са сокаците спаружени
светът струи в сияйна светлина.
Свистят и стенат старите съмнения, ...
съвсем сама със стъпки на сърна.
Смутени са сокаците спаружени
светът струи в сияйна светлина.
Свистят и стенат старите съмнения, ...
674
11
24
Ти не си обикновено нещо,
както мислят хората в заблуда.
Всеки път, когато с теб се срещам,
не преставаш ти да ме учудваш.
Мое огледало от стената, ...
както мислят хората в заблуда.
Всеки път, когато с теб се срещам,
не преставаш ти да ме учудваш.
Мое огледало от стената, ...
1760
17
56
Дощя ми се да стана емигрантка.
Животът ми се стори много труден.
Омръзна ми от пътищата грапави –
напред-назад да тъпчем сме принудени.
Омръзна ми да слушам клюки, дрязги, ...
Животът ми се стори много труден.
Омръзна ми от пътищата грапави –
напред-назад да тъпчем сме принудени.
Омръзна ми да слушам клюки, дрязги, ...
1072
10
25
Променям се, напълно, безвъзвратно
и как отново да се опозная!
Преминах през пустини и през кратери
и преживях небесната омая.
Това, което бе добро и правилно ...
и как отново да се опозная!
Преминах през пустини и през кратери
и преживях небесната омая.
Това, което бе добро и правилно ...
701
12
34
Мълчах и още ще мълча.
Коя съм всъщност аз, за Бога!
Тъгата бавно отзвуча
и да се справя с нея мога.
Аз лоши чувства не тая ...
Коя съм всъщност аз, за Бога!
Тъгата бавно отзвуча
и да се справя с нея мога.
Аз лоши чувства не тая ...
1267
9
29
По устата ми парят горчивите капки самотност,
от пустинната жажда за тебе – присъствие тихо.
За ръцете ти, галещи – по-неподвластни и мощни
и от вятъра, който отеква – желан като вихър.
За очите ти – кротки, дълбоки, объркващо странни, ...
от пустинната жажда за тебе – присъствие тихо.
За ръцете ти, галещи – по-неподвластни и мощни
и от вятъра, който отеква – желан като вихър.
За очите ти – кротки, дълбоки, объркващо странни, ...
732
15
32
Аз голям съм и юнак,
вчера риба хванах пак.
Татко даже ме похвали,
мама печката напали
супичка да ни приготви ...
вчера риба хванах пак.
Татко даже ме похвали,
мама печката напали
супичка да ни приготви ...
1898
9
38
Как много ръце
сътворяват съдби и желания!
Ръката на Слънцето стопля телата измръзнали.
Лъчите му щедро раздават -
не искат признание, ...
сътворяват съдби и желания!
Ръката на Слънцето стопля телата измръзнали.
Лъчите му щедро раздават -
не искат признание, ...
538
10
25
Не ми се спи. Очите са бодли,
сънят го няма, иде ми да вия.
Стените ме притискат и дали
ме мачкат и не мога да се скрия.
В главата тишината ми бучи, ...
сънят го няма, иде ми да вия.
Стените ме притискат и дали
ме мачкат и не мога да се скрия.
В главата тишината ми бучи, ...
611
12
27
В живота свой -
на кръста си разпънати -
затваряме очи, за да не бъдем
свидетели на мислите огънати
от минало, ...
на кръста си разпънати -
затваряме очи, за да не бъдем
свидетели на мислите огънати
от минало, ...
1457
9
19
Не искам сняг. Душата ми го помни
в сподавения шепот на мечтите,
затънала сред преспите огромни,
да се затоплят пръстите - преплита.
Не искам сняг. Но той вали и свети, ...
в сподавения шепот на мечтите,
затънала сред преспите огромни,
да се затоплят пръстите - преплита.
Не искам сняг. Но той вали и свети, ...
865
13
37
Омразата ме дýши като ястреб,
наръфал тялото ми вледенено.
В тъгата на нощта повтарям – баста –
и глождят ме отчайващи съмнения.
Дочувам твоя глас – безумно близък, ...
наръфал тялото ми вледенено.
В тъгата на нощта повтарям – баста –
и глождят ме отчайващи съмнения.
Дочувам твоя глас – безумно близък, ...
1238
10
24
Отново Коледа. Сега огряна в слънце.
А всички са преяли и препили.
Сърцето ми се е смалило в зрънце,
душата угнетена се е свила.
Поканихме ли в Коледната вечер ...
А всички са преяли и препили.
Сърцето ми се е смалило в зрънце,
душата угнетена се е свила.
Поканихме ли в Коледната вечер ...
982
14
25
Загърбих суетата си до стон,
душата ми в камбана се обърна
и зазвъня в рождественски амвон -
дано от там лицето Ти да зърна.
И хиляди свещици ще горят ...
душата ми в камбана се обърна
и зазвъня в рождественски амвон -
дано от там лицето Ти да зърна.
И хиляди свещици ще горят ...
769
10
21
Замръзна Земята и зъзне заметната.
Зелени зеници във здрача затваря.
Задряма за миг - засънува звънчета,
а здрача заспа - и зората завари го.
И зимна завеса заметна залисана. ...
Зелени зеници във здрача затваря.
Задряма за миг - засънува звънчета,
а здрача заспа - и зората завари го.
И зимна завеса заметна залисана. ...
1332
10
27
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
