Лъжата
преди да се роди.
Усетих я,
докато още беше
в утробата...
на Истината.
Видях я
в предчувствията.
Чух първия ù вик,
прегърнах я,
без да е моя,
но все пак бе за мен...
Запомних я
като открадната
от чужд далечен залив
мида,
останала без бисер.
Пових я
с пелените
на подсъзнанието.
Измих я
с бистрата вода на Примирението
и се опитах
да я приспя
и я забравя...
И може би успях
да я приема,
но все пак знам,
че тя е жива
и я има
и може би расте
Лъжата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
