Nov 8, 2015, 8:17 PM

Лъжата

  Poetry
1.2K 0 9


Почувствах Лъжата,
преди да се роди.
Усетих я, 
докато още беше
в утробата...
на Истината.
Видях я
в предчувствията.
Чух първия ù вик,
прегърнах я,
без да е моя,
но все пак бе за мен...
Запомних я
като открадната
от чужд далечен залив
мида,
останала без бисер.
Пових я
с пелените
на подсъзнанието.
Измих я
с бистрата вода на Примирението
и се опитах
да я приспя
и я забравя...
И може би успях
да я приема,
но все пак знам,
че тя е жива
и я има
и може би расте
Лъжата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...