30.01.2009 г., 18:46

Лъжата

1.7K 0 1
Лъжата е твойта любима,
но с нея ставаме трима.
Без нея не можеш и ден,
тогава ще бъдеш без мен!
Не вярвам в любовта ти,
не вярвам в твоите слова,
желаеш тялото ми само,
не искаш моята душа.
Лъжата е твойта любима,
открадна те от мен,
защо остави я да победи?
Виновен си ти!
Не вярвам в твоята любов,
за моята не си готов.
Желаеш ме плътски сега,
не искаш моята душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...