Лъжци
Лъжата, казват, служи за добро
и уж със нея крием си вините,
но следствието всъщност е едно -
изричайки я, тровим си душите...
Когато лъжем, страшно се потим
и свеждаме очите си виновно...
Как грозно на измамници воним,
а всяка дума тътри се условно...
Защо го правим – няма келепир
във цялата гротескна обстановка!
Самите ние ставаме сеир,
достойни сме за шутовска трактовка...
А някой, доверчиво вперил взор,
дори не знае колко сме подмолни!
Наивникът да гние във Гомор -
излъган е, но ние сме доволни...
Брутално е и грозно – ще умра! -
прочитайки по-горното съждение...
Дори стихът ми бие на лъжа -
излъгах се във умопомрачение...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дида Христозова Всички права запазени
