29.08.2012 г., 13:39 ч.

Лъжци 

  Поезия » Философска
1228 0 3

Лъжата, казват, служи за добро

и уж със нея крием си вините,

но следствието всъщност е едно -

изричайки я, тровим си душите...

 

Когато лъжем, страшно се потим

и свеждаме очите си виновно...

Как грозно на измамници воним,

а всяка дума тътри се условно...

 

Защо го правим – няма келепир

във цялата гротескна обстановка!

Самите ние ставаме сеир,

достойни сме за шутовска трактовка...

 

А някой, доверчиво вперил взор,

дори не знае колко сме подмолни!

Наивникът да гние във Гомор -

излъган е, но ние сме доволни...

 

Брутално е и грозно – ще умра! -

прочитайки по-горното съждение...

Дори стихът ми бие на лъжа -

излъгах се във умопомрачение...

© Дида Христозова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??