29.03.2008 г., 0:30

Лъжеш... или не

913 0 0

Лъжеш... или не!?
Никой, никога не знае...
Дали ще разбера, дали късно ще е за това...
Дали болката в мен ще се влее,
дали нашата любов ще надделее
над съмнението страшно,
над страха от лъжата, страха от самотата...
Този страх като сянка над мен се е извисил,
като маска тъмна за мен се е прикачил...
И преследва ме този страх... да не дойде краят между нас...
Да не лъжеш ти мойте очи, да не разбиеш мойте мечти,
да не разсечеш на две моето сърце...
Кой е този, който ще ме увери, че не лъжеш ти..
Това дори не си ти!
Лъжеш...или не!?
Накрая всичко ще си проличи...
И един ден няма да ме боли,
защото постоянно нараняваш ти...
Без дори да осъзнаваш това...
Дано не е така,
но въпреки всичко предстоящо, винаги ще те обичам, вярвай в това!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Петровская Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...