Лъжи ме благородно. И красиво.
Лъжи ме, че отиваме към Рая.
Април ме кара да се чувствам жива.
А ти ме карай да ти вярвам. Зная,
че още утре ще се преобърне
лъжата на кълбо и ще се пръсне.
Но днес ме изгори.
Да стана въглен.
Лъжи сега, че после ще е късно.
Кажи ми, че небето е червено,
че този залез може да е вечен.
Че ние господари сме на времето,
че чудеса се сбъдват всяка вечер.
А после прегърни ме с всичка сила.
Целувай ме изгарящо лъжовно.
Наричай ме
"единствена" и "мила",
така че да повярвам във живота.
Лъжата може да е благородна.,
до седмото небе да извисява.
Макар да има кратък срок на годност,
лъжи ме днес.
Защото аз ти вярвам!
© Деница Гарелова Всички права запазени