Лъжливите очи...
Простих аз всичките ти грешки,
простих ти всичко, но Уви !
Аз мислех - все пак ти човек си
и трябва да ти се прости.
Но ти остави мен заради друга,
с която ми изневери.
А аз останах да тъгувам с изгубените си мечти.
След време ти пак се върна, мило,
оставил бе и нея Ти.
Отново чакаш само обич,
която да ти бъде дадена от мен.
Но после друга ще потърсиш,
ти не можеш да си с една.
Очите ти мили аз помня
и знам - Лъжливи бяха те.
Само като ме погледнеше,
ти прощавах като на дете.
Но знам, че промяна в тебе няма,
сега те познавам добре.
Прощавах всички грешки и измени,
но вече He...
вече не съм дете...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мел Стоименова Всички права запазени
