Лъжовна вечер
Лъжовна вечер
Докато ни кърпи Времето, с любов едва ли ще ни утеши.
Надеждата понякога умира, а вярата перата ни руши.
А можехме да имаме простора, напук на всички студове,
но сигурност намираме - безкрила - в тесните ни светове.
Годините прелитат и престават да са ни съюзник скъп,
и все като машините дерзаем, докато телата ни болят.
Душите ни отдавна скитат със сълзите ни - стихове,
но няма кой, кому, защо да вярва - живеем в страхове.
Разпадаме се. Плът и Разум не могат да се съюзят.
Поредната лъжовна вечер. В комините сърцата спят.
Сънуват някакво небе високо, чиито облаци искрят.
Под уличните лампи, бездомни тротоарите блестят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
