Лъжовна вечер
Лъжовна вечер
Докато ни кърпи Времето, с любов едва ли ще ни утеши.
Надеждата понякога умира, а вярата перата ни руши.
А можехме да имаме простора, напук на всички студове,
но сигурност намираме - безкрила - в тесните ни светове.
Годините прелитат и престават да са ни съюзник скъп,
и все като машините дерзаем, докато телата ни болят.
Душите ни отдавна скитат със сълзите ни - стихове,
но няма кой, кому, защо да вярва - живеем в страхове.
Разпадаме се. Плът и Разум не могат да се съюзят.
Поредната лъжовна вечер. В комините сърцата спят.
Сънуват някакво небе високо, чиито облаци искрят.
Под уличните лампи, бездомни тротоарите блестят.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прелестно/Много,ама много ми хареса.=плът и разум не могат да се съюзат=как само боравиш с думите!Много красиво!Шестица
-
Лъжовен стих в лъжовна вечер...
Комплименти!!! -
Поздрави,много е хубаво!
-
Всичко вече е лъжовно...
-
Лелее, и при теб ли тротоарът блести,а небето не стига
Прекрасно, и аз последно това запомних Ето, пак ме радваш 
-
Добре поне. че ги има сънищата...
-
Плът и Разум не могат да се съюзят---Много се надявах да станееее.
Хареса ми! -
Благодаря Ви, че се отбихте. Благодаря Ви за безкрайната добрина на душите Ви. Благодаря! За мен това значи много. Сърдечни поздрави!
-
"Плът и разум не могат да се съюзят"-добре си го казала!Много ми хареса!
-
А можехме да имаме простора, напук на всички студове,
Всеки може, стига да надделее страховете в себе си!
Поздрав, Светле! -
Докато сънуваме високото небе с искрящи облаци, не всичко е загубено и има малка надежда за сбъдване на съюза. Сигурно вярата ни е малко? Твоят стих обаче е много - много хубав.
-
Някога, разказват в легендите, Бог сътворил Небето да е твърд... но как ли се лети с пречупени криле...? Разтворило Небето свойте тайни и сълзици-бисери закапали... от Божията обич тъй безкрайната...
Прегръдки, Светлана* -
точно този ти текст ма нужда да е свободен, не така строго рамкиран. лично мнение.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
но сигурност намираме - безкрила - в тесните ни светове.
.....................................................
Разпадаме се. Плът и Разум не могат да се съюзят.
Поредната лъжовна вечер. В комините сърцата спят.
Тези метафори за тесногръдия и еснафски личен свят, могат да бъдат изразени по този неповторим начин, само с перото на поетесата Светлана Караколева!!!!! Благодаря, ти светле !