Лъжовна вечер
Лъжовна вечер
Докато ни кърпи Времето, с любов едва ли ще ни утеши.
Надеждата понякога умира, а вярата перата ни руши.
А можехме да имаме простора, напук на всички студове,
но сигурност намираме - безкрила - в тесните ни светове.
Годините прелитат и престават да са ни съюзник скъп,
и все като машините дерзаем, докато телата ни болят.
Душите ни отдавна скитат със сълзите ни - стихове,
но няма кой, кому, защо да вярва - живеем в страхове.
Разпадаме се. Плът и Разум не могат да се съюзят.
Поредната лъжовна вечер. В комините сърцата спят.
Сънуват някакво небе високо, чиито облаци искрят.
Под уличните лампи, бездомни тротоарите блестят.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
