20.01.2017 г., 14:08 ч.

Лъкатушене 

  Поезия
1457 4 12

Чувстваш – под нозете ти е заледено,  

страшен студ е стегнал целия ти свят.

До теб съм! Опри се на моето рамо,

дай ръката си и да тръгваме, брат!

 

Проронваш, че нямаш на никого вяра

и че си препатил в този вълчи град…

Но ръка подаваш и тръгваме двама,

лъкатушейки през бетонната смрад.

 

Искреност, истинност, чест и достойнство

днес, казваш, са изтъркани, празни слова.

Дай ръка! Да дирим светло пространство

или да го сътворим с троха топлина…

© Росица Танчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Кюлче Приятелство »

10 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??