Лъкатушене
Чувстваш – под нозете ти е заледено,
страшен студ е стегнал целия ти свят.
До теб съм! Опри се на моето рамо,
дай ръката си и да тръгваме, брат!
Проронваш, че нямаш на никого вяра
и че си препатил в този вълчи град…
Но ръка подаваш и тръгваме двама,
лъкатушейки през бетонната смрад.
Искреност, истинност, чест и достойнство
днес, казваш, са изтъркани, празни слова.
Дай ръка! Да дирим светло пространство
или да го сътворим с троха топлина…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Танчева Todos los derechos reservados
