Jan 20, 2017, 2:08 PM

Лъкатушене 

  Poetry
1306 4 12

Чувстваш – под нозете ти е заледено,  

страшен студ е стегнал целия ти свят.

До теб съм! Опри се на моето рамо,

дай ръката си и да тръгваме, брат!

 

Проронваш, че нямаш на никого вяра

и че си препатил в този вълчи град…

Но ръка подаваш и тръгваме двама,

лъкатушейки през бетонната смрад.

 

Искреност, истинност, чест и достойнство

днес, казваш, са изтъркани, празни слова.

Дай ръка! Да дирим светло пространство

или да го сътворим с троха топлина…

© Росица Танчева All rights reserved.

The work is a contestant:

Кюлче Приятелство »

10 Position

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??