Люби ме нежно, жадно и без думи
И без да казваш колко ме обичаш…
И нека всяка ласка помежду ни
като река безмълвно да изтича...
Люби ме бавно, сливай се със мене,
Превръщай във едно телата наши.
Не искам нищо в тебе да променям...
Единствено промяната ме плаши...
Люби ме силно, после в мен притихнал,
поемай аромата ми политнал,
докато – свел очи, заспиш усмихнат,
А аз - щастлива, в теб се взирам скрито...
5 декември 2010 (ДА СЕ ЧЕТЕ 5 ОКТОМВРИ) :)
© Георги Ванчев Всички права запазени