Още милва ме дъхът ти,
парят устните ми зажаднели
и целувките по кожата ми - въглени,
изгарят и разтапят длани вкоченени!
Още чувствам те навсякъде,
навсякъде по мене!
По пътя си посявам макове -
да видят всички, че обичам тебе!
И все така желая те, пречистена,
копнее както никога сърцето,
тъй... без заблуда... искрено,
неволно, но изцяло... може би невежо...
Красиво е, до болка истинско,
това, което ти ми стори...
Не казвай глупаво ли е или убийствено...
Люби ме, то - сърцето ти ще заговори!
© Теодора Драгиева Всички права запазени