Любима моя!
Любима моя, колко си красива!
Отметнала коси, как сладко спиш!
Не те събудих, а във съня си
ти име друго промълви...
Какво? На друг говориш нежно?
А после се усмихна и сълза
от сънят ти се отрони по ръката ми -
бе сякаш меч във моята душа.
Любима моя, не разбираш ли?
Със други бях, но теб обичах.
Единствената нежна и добра,
това бе ти - моята жена!
Не винаги добър съм бил.
Ти винаги с любов прощаваше,
че с друга бил съм или съм се напил.
По цели нощи за мен се молеше и плачеше.
Когато се събудех ти с усмивка
целуваше ме - истинска богиня!
На мен простила, сълзите си изплакала,
повярвай ми, аз исках в дупка да се скрия.
В земята исках да потъна...
Пленяван винаги от твойта доброта!
Виновен съм за прошепнатото име,
че друг те милва във съня...
Ако си тръгнеш, не мога да те спра!
Но теб до сетен дъх ще те обичам!
Не си отивай, трябва да простя!
Но не на теб, защото ти не си сгрешила!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
