gargoil (Николай Венков)
3 2
18.09.2006 г., 11:27 ч.

Любимата 

  Поезия
783 0 2

Любимата

Погледни, в тая снежна гора
ти дойде и доведе ми слънцето.
Погледни, в тая бяла гора
моя йив, моя пролетен сън си ти.

ти седи6 на зеления бор,
сноши вечер изкъртен от бурята,
дишаш жадно планински простор
и дъха на смола от мурите.

Аз те гледам отблизо така:
на снега си пленително хубава!
Аз ти галя косите с ръка
и говоря смутено и влюбено.

От гората вали светлина-
ни мечта, нито проетен сън си ти,
а за мене си ти под слънцето
просто земна любима жена.

© Николай Венков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??