Любимата
Любимата
Погледни, в тая снежна гора
ти дойде и доведе ми слънцето.
Погледни, в тая бяла гора
моя йив, моя пролетен сън си ти.
ти седи6 на зеления бор,
сноши вечер изкъртен от бурята,
дишаш жадно планински простор
и дъха на смола от мурите.
Аз те гледам отблизо така:
на снега си пленително хубава!
Аз ти галя косите с ръка
и говоря смутено и влюбено.
От гората вали светлина-
ни мечта, нито проетен сън си ти,
а за мене си ти под слънцето
просто земна любима жена.
© Николай Венков All rights reserved.
