gargoil (Николай Венков)
3 2
18 sept 2006, 11:27

Любимата 

  Poesía
785 0 2

Любимата

Погледни, в тая снежна гора
ти дойде и доведе ми слънцето.
Погледни, в тая бяла гора
моя йив, моя пролетен сън си ти.

ти седи6 на зеления бор,
сноши вечер изкъртен от бурята,
дишаш жадно планински простор
и дъха на смола от мурите.

Аз те гледам отблизо така:
на снега си пленително хубава!
Аз ти галя косите с ръка
и говоря смутено и влюбено.

От гората вали светлина-
ни мечта, нито проетен сън си ти,
а за мене си ти под слънцето
просто земна любима жена.

© Николай Венков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??