Ванилин (Ванилин Гавраилов)
137 840
17.12.2009 г., 16:08 ч.

Любов 

  Поезия » Философска
756 0 8

ЛЮБОВ

 

Колко явно си отиваш!... И се връщаш тайно пак!...

Сто защитници на Тива няма да те спрат пред праг!...

Ти зачеваш с тайно биле, правиш земни чудеса...

По челата, с вик родилен, се превръщаш във роса...

 

Ти крепиш живота земен като древен исполин!...

Не умира твойто семе заради един Каин...

И не мога да повярвам, че съм твоят малък тест...

Спи у мене твоя ларва... Тъй щастливо съм злочест...

 

... Хващах буйната ти грива!... Ти си просто Божи знак!...

Колко тайно си отиваш!... И се връщаш явно пак!...

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добро сравнение, Яворе! Благодаря, че си се отбил!
  • Любовта е архитект на Вселената!
  • Благодаря, че си прочел и ти е харесало, Георге! Честита Нова година, здраве, късмет и много споделена любов!
  • Много хубаво! Обичам стихове за Любовта... не че почти всички тук в този сайт не са посветени на нея де...
  • Благодаря ви, че сте се отбили и че ви е допаднало, Ангеле, Джейни, Ивон, Белла и Петя! Много оригинално се получава, Белла! Развесели ме! Че си е и истина!
    Хубави празници на всички! Бъдете живи и здрави!
  • Ти си просто Божи знак!...
    Колко тайно си отиваш!...
    И се връщаш явно пак!...

    И пак, и пак...!
    Чудесен стих!
    Поздравления!
  • Беше ми удоволствие!
    Хубавото е, че се връща пак!
  • "Колко тайно си отиваш!... И се връщаш явно пак!..."
    Това е...хубаво е, че винаги има завръщане...на Любовта!
    Много е хубаво, много!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??