Любов?!
Все те гоня, винаги се връщаш,
не желая нищо общо с теб да имам
но не питаш, просто се обръщаш
и помиташ всичко... стига... стига!!!
Счупи ми сърцето, а в душата
дупка страшна зее, като от куршуми,
все още дишаща ме хвърляш в тъмнината,
а после с благи, сладички, омайни думи,
напомняш ми с замах коя си...
и аз се връзвам, докато не се опаря
и зъби стискам, за да не крещя от болка,
но вече израних и устни, и усмивка,
върви си... ти си просто толкова
нахално-ненаситна ,
но да останеш не ти стиска
и винаги ми бягаш, аз зова те,
ти вземеш, че се върнеш,
тогава аз не ща те...
И няма край любов, така ще си се гоним
до един влудяващ ме безкрай!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Кацарска Всички права запазени
