3.01.2008 г., 12:01

Любов

1.1K 0 8

ЛЮБОВ

 

В море от ласките на залеза в нощта
изгрява нежна тишина,
в любов от нежност потапяме се аз и ти
в едничка наша самота.


Обичам те и търся те с надеждата
на искреност и вяра в светлина.
Обичам погледа изгарящ
и топлещ моята душа.

 

Да, няма вяра без любов
и в просяк те превърнах
с моя зов.

 

Обичам те и търся нежна ласка в нощта,
щом срещна я, потапям се във любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Миладинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...