23.01.2008 г., 9:57

Любов

1.3K 0 33

 

 

 

 

 

Не запявай, Сърце!
Не запявай...
Ти, нали знаеш колко боля?
Не потрепвай, когато те галят
и не рей се в красива мечта.
Не примирай от нежните думи.
Не проправяй в небето дъга.
Не пулсирай пак звездно и лудо.
Не целувай копнежна зора .

В кротка вечер, спокойно и тихо,
болки и трепети забрави ...
Не си спомняй за влюбени стихове.
Не запявай, Сърце...
Замълчи!


 











Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пак прочетох и пак се насладих.
    Докосват думите ти!
  • Много,много красиво!!!Но може би е по-добре,че сърцата не ни слушат...те си знаят работата!
  • Вечната борба между Сърце и РазумПоздрав!Страхотен стих!
  • Ех,много ми хареса,тъжничко,казваме си че не може да се живее без трептенето на сърцата,но не знам колко по-спокойно и безболезнено е без тях.

    Ти, нали знаеш колко боля?
    Не потрепвай, когато те галят
    и не рей се в красива мечта.

    Някакси горчиво е когато усещаш че онова трептене е към своя край...

    В кротка вечер, спокойно и тихо,
    болки и трепети забрави ...
  • Много хубав стих!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...